Детинските ми, девствени приумици
Завесите във спалнята са скъсани.
(отдавна нямат своя детска стая)
Нарязани са с чужди предразсъдъци.
Да, бих си ги зашила, но не знаят...
Сега мълчат и дишат безболезнено.
Когато плача, вечно нямат слънце.
Аз бих си ги зашила... Бих ги глезила.
Но те са още малки и се учат
на сляпо проговаряне със устните.
Когато порастат, ще ме обикнат,
макар сега – изнервящо безумни са–
и с мъка се целуват и просричват.
Детинските ми, девствени приумици –
това са беззащитните завеси.
Да, устните ми в спалнята са скъсани.
И бих си ги зашила. За да светя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
