12.07.2009 г., 21:16 ч.

Детинските ми, девствени приумици 

  Поезия
741 0 7

Завесите във спалнята са скъсани.
(отдавна нямат своя детска стая)
Нарязани са с чужди предразсъдъци.
Да, бих си ги зашила, но не знаят...

Сега мълчат и дишат безболезнено.
Когато плача, вечно нямат слънце.
Аз бих си ги зашила... Бих ги глезила.
Но те са още малки и се учат

на сляпо проговаряне със устните.
Когато порастат, ще ме обикнат,
макар сега – изнервящо безумни са–
и с мъка се целуват и просричват.

Детинските ми, девствени приумици –
това са беззащитните завеси.
Да, устните ми в спалнята са скъсани.
И бих си ги зашила. За да светя
.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??