12 jul 2009, 21:16

Детинските ми, девствени приумици 

  Poesía
848 0 7

Завесите във спалнята са скъсани.
(отдавна нямат своя детска стая)
Нарязани са с чужди предразсъдъци.
Да, бих си ги зашила, но не знаят...

Сега мълчат и дишат безболезнено.
Когато плача, вечно нямат слънце.
Аз бих си ги зашила... Бих ги глезила.
Но те са още малки и се учат

на сляпо проговаряне със устните.
Когато порастат, ще ме обикнат,
макар сега – изнервящо безумни са–
и с мъка се целуват и просричват.

Детинските ми, девствени приумици –
това са беззащитните завеси.
Да, устните ми в спалнята са скъсани.
И бих си ги зашила. За да светя
.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??