27 июл. 2007 г., 16:23

Детска грешка 

  Поэзия
940 0 2

Обичам те все още,
но да призная няма как.
Ти гледаш ме с усмивка страстна,
тази същата усмивка,
в която аз се влюбих лудо.
Видя ли те с друга, ми олеква,
защото знам, че няма да ме забележиш,
но скарате ли се отново,
аз попадам в бездна тъмна,
където единствено твоята усмивка виждам.
Обичам те, но никога не бих била със тебе,
защото ти ме рани жестоко
и за тази рана още няма лек!
Но дори да го намеря, ще отричам
и ще го отхвърлям,
това е моят начин да накажа грешката
                                                  си детска.
Тогава аз бях едно хлапе,
дано да си щастлив, разби сърцето на едно дете!!

© Камелчето Първановска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Тогава аз бях едно хлапе,
    дано да си щастлив, разби сърцето на едно дете!!"-винаги,независимо от всичко ни остава детското сърце и волността!Дори да е разбито,то едно парченце остава някъде,за да ни напомня за тези мигове!Много нежно и красиво пройзведение!
  • Към чувствената истина се върви по път постлан с грешки, за да израсте тази истина. Тогава ние ще се наслаждаваме на чувствата си, защото ще ги владеем. Поздрав!!!
Предложения
: ??:??