Обичам те все още,
но да призная няма как.
Ти гледаш ме с усмивка страстна,
тази същата усмивка,
в която аз се влюбих лудо.
Видя ли те с друга, ми олеква,
защото знам, че няма да ме забележиш,
но скарате ли се отново,
аз попадам в бездна тъмна,
където единствено твоята усмивка виждам.
Обичам те, но никога не бих била със тебе,
защото ти ме рани жестоко
и за тази рана още няма лек!
Но дори да го намеря, ще отричам
и ще го отхвърлям,
това е моят начин да накажа грешката
си детска.
Тогава аз бях едно хлапе,
дано да си щастлив, разби сърцето на едно дете!!
© Камелчето Първановска Todos los derechos reservados
дано да си щастлив, разби сърцето на едно дете!!"-винаги,независимо от всичко ни остава детското сърце и волността!Дори да е разбито,то едно парченце остава някъде,за да ни напомня за тези мигове!Много нежно и красиво пройзведение!