Jul 27, 2007, 4:23 PM

Детска грешка

  Poetry
1.2K 0 2

Обичам те все още,
но да призная няма как.
Ти гледаш ме с усмивка страстна,
тази същата усмивка,
в която аз се влюбих лудо.
Видя ли те с друга, ми олеква,
защото знам, че няма да ме забележиш,
но скарате ли се отново,
аз попадам в бездна тъмна,
където единствено твоята усмивка виждам.
Обичам те, но никога не бих била със тебе,
защото ти ме рани жестоко
и за тази рана още няма лек!
Но дори да го намеря, ще отричам
и ще го отхвърлям,
това е моят начин да накажа грешката
                                                  си детска.
Тогава аз бях едно хлапе,
дано да си щастлив, разби сърцето на едно дете!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелчето Първановска All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Тогава аз бях едно хлапе,
    дано да си щастлив, разби сърцето на едно дете!!"-винаги,независимо от всичко ни остава детското сърце и волността!Дори да е разбито,то едно парченце остава някъде,за да ни напомня за тези мигове!Много нежно и красиво пройзведение!
  • Към чувствената истина се върви по път постлан с грешки, за да израсте тази истина. Тогава ние ще се наслаждаваме на чувствата си, защото ще ги владеем. Поздрав!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...