19 мая 2007 г., 21:55

ДЕТСКИ ОГЪН

Поэзия

756 0 6

Сринах кулите си връз пръстта
изпръхнала...
Исках да греба от нея - силно и без свяст!
След толкова изгубени години
съм се върнала
да видя как от детството ми няма и следа!
Под клоните на плодните дървета
тишина е,
и те са расли, устоявали на бури и слани!
Различно е, когато дълго, дълго
те е нямало!
Наистина един без друг сме оцелели!
И боли!

Познати стъпки виждам под тревите
избуяли!
Безвъзвратно заличени и изгубени следи!
Прегърбената къща сякаш тихо
е заспала!
Дуварите се ронят като старчески сълзи!
И шумовете редки са измъчени
и тъжни -
далечен лай като обречен вопъл на душа
и дрезгав глас, издран като от черни
тръни,
отекват сякаш шепот на осъдени в нощта!

Звездите светят силно и изписват
небосвода!
Все същите далечни, недостигнати звезди!
В сърцето ми разпалват оня детски, вечен
огън!
Завърнах се, за да усетя този огън как гори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Браво!
Прекрасно!

2007-05-21T10:22:38+03:00
megi_88 (Мими)

много се натъжих-невероятен стих..

2007-05-20T14:16:51+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Много силен и въздействащ стих!
Дано детския огън гори винаги в теб!
Поздрави!

2007-05-20T11:47:08+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления!!!

2007-05-20T01:18:17+03:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, Катя!
Много е хубаво!

2007-05-19T23:32:39+03:00