19.05.2007 г., 21:55

ДЕТСКИ ОГЪН

Поезия

753 0 6

Сринах кулите си връз пръстта
изпръхнала...
Исках да греба от нея - силно и без свяст!
След толкова изгубени години
съм се върнала
да видя как от детството ми няма и следа!
Под клоните на плодните дървета
тишина е,
и те са расли, устоявали на бури и слани!
Различно е, когато дълго, дълго
те е нямало!
Наистина един без друг сме оцелели!
И боли!

Познати стъпки виждам под тревите
избуяли!
Безвъзвратно заличени и изгубени следи!
Прегърбената къща сякаш тихо
е заспала!
Дуварите се ронят като старчески сълзи!
И шумовете редки са измъчени
и тъжни -
далечен лай като обречен вопъл на душа
и дрезгав глас, издран като от черни
тръни,
отекват сякаш шепот на осъдени в нощта!

Звездите светят силно и изписват
небосвода!
Все същите далечни, недостигнати звезди!
В сърцето ми разпалват оня детски, вечен
огън!
Завърнах се, за да усетя този огън как гори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Браво!
Прекрасно!

2007-05-21T10:22:38+03:00
megi_88 (Мими)

много се натъжих-невероятен стих..

2007-05-20T14:16:51+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Много силен и въздействащ стих!
Дано детския огън гори винаги в теб!
Поздрави!

2007-05-20T11:47:08+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления!!!

2007-05-20T01:18:17+03:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, Катя!
Много е хубаво!

2007-05-19T23:32:39+03:00