May 19, 2007, 9:55 PM

ДЕТСКИ ОГЪН

  Poetry
757 0 6
Сринах кулите си връз пръстта
изпръхнала...
Исках да греба от нея - силно и без свяст!
След толкова изгубени години
съм се върнала
да видя как от детството ми няма и следа!
Под клоните на плодните дървета
тишина е,
и те са расли, устоявали на бури и слани!
Различно е, когато дълго, дълго
те е нямало!
Наистина един без друг сме оцелели! 
И боли!

Познати стъпки виждам под тревите
избуяли!
Безвъзвратно заличени и  изгубени следи!
Прегърбената къща сякаш тихо
е заспала!
Дуварите се ронят като старчески сълзи!
И шумовете редки са измъчени
и тъжни -
далечен лай като обречен вопъл на душа
и дрезгав глас, издран като от черни
тръни,
отекват сякаш шепот на осъдени в нощта!

Звездите светят силно и изписват
небосвода!
Все същите далечни, недостигнати звезди!
В сърцето ми разпалват оня детски, вечен
огън!
Завърнах се, за да усетя този огън как гори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...