катеринарина (Катя)
331 972
May 19, 2007, 9:55 PM

ДЕТСКИ ОГЪН 

  Poetry
573 0 6
Сринах кулите си връз пръстта
изпръхнала...
Исках да греба от нея - силно и без свяст!
След толкова изгубени години
съм се върнала
да видя как от детството ми няма и следа!
Под клоните на плодните дървета
тишина е,
и те са расли, устоявали на бури и слани!
Различно е, когато дълго, дълго
те е нямало!
Наистина един без друг сме оцелели! 
И боли!

Познати стъпки виждам под тревите
избуяли!
Безвъзвратно заличени и  изгубени следи!
Прегърбената къща сякаш тихо
е заспала!
Дуварите се ронят като старчески сълзи!
И шумовете редки са измъчени
и тъжни -
далечен лай като обречен вопъл на душа
и дрезгав глас, издран като от черни
тръни,
отекват сякаш шепот на осъдени в нощта!

Звездите светят силно и изписват
небосвода!
Все същите далечни, недостигнати звезди!
В сърцето ми разпалват оня детски, вечен
огън!
Завърнах се, за да усетя този огън как гори!

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??