Детски смях
Детски смях
Най-щастлива съм, когато
детски смях край мен звъни
и просторът свети в злато
под небесни висини.
Даже вятър да повява
и дъжд в косите да блести,
във сърцето ми тогава
пак чудна приказка шепти.
И понася се нагоре
злато-сребърна вълна
и смехът със мен не спори,
а разпръсква светлина...
Божи ангел я посреща
на челото със звезда,
а небето я прегръща
и се скрива в утринта.
Весел смях лети събуден,
носи детски гласове
и денят в простора влюбен
в танц красив сега зове...
Утрото се разведрява
и под светлия простор
делникът ни залюлява
в омагьосан кръгозор.
14.01.2016 год.
.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
