20 jul 2016, 16:41

Детски смях

  Poesía » Otra
1.3K 1 8

                                                             Детски  смях

 

                                                      Най-щастлива съм, когато

                                                      детски смях край мен звъни

                                                      и просторът свети в злато

                                                      под небесни висини.

 

                                                      Даже вятър да повява

                                                      и дъжд в косите да блести,

                                                      във сърцето ми тогава

                                                      пак чудна приказка шепти.

 

                                                      И понася се нагоре

                                                      злато-сребърна вълна

                                                      и смехът със мен не спори,

                                                      а разпръсква светлина...

 

                                                     Божи ангел я посреща

                                                     на челото със звезда,

                                                     а небето я прегръща

                                                     и се скрива в утринта.

 

                                                    Весел смях лети събуден,

                                                    носи детски гласове

                                                    и денят в простора влюбен

                                                    в танц красив сега зове...

 

                                                   Утрото се разведрява

                                                   и под светлия простор

                                                   делникът ни залюлява

                                                   в омагьосан кръгозор.

 

                                                                14.01.2016 год.

 

                                                     

 

                                                      

                                                     

                                                     

                                                      .

 

                                                     

                                                     

                                                     

                                                     

                                                      

                                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стойне, майстор си на ритъма - слънчево е, топлещо! Поздравявам те!
  • :МилаРуми, ти действително ме правиш щастлива с твоя позитивизъм и топлото ти отношение към скромните ми творби. Сродни души сме с тебе. Бог щедро да те благослови
  • От слънчев човек като теб, Стойне, могат да се родят само слънчеви и позитивни стихове! Много настроение струи от това стихотворение, бих го нарекла извор, от който бликат доброта и усмивки!
    Поздравявам те!
  • Благодаря на всички за вниманието! Жанет,права си - не съм видяла кога съм написала буквата "И". Много ти благодаря! навсички желая хубава вечер!
  • Красиво топло и докостващо!Поздрави приятелко!!!Радвам се че сподели ☺☺☺!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...