20 янв. 2015 г., 11:09

Детски спомени

874 0 0

                         Сънувах се, че ходя боса

                         на село в росната трева,

                         подкарвах агънцата малки

                         наблизо, да си попасат.

 

                         Сънувах мама как ме гали

                         и плитчиците ми плете,

                         а котаракът стар ми мърка

                          - заврял се в моите нозе.

 

                         Сънувах татко как ме учи

                         пирони да кова и как

                         пръстчето си пречуках

                         - със пустата тесла.

 

                         Сънувах се със нова рокля,

                         покрита цялата с цветя,

                         и как я скъсах без да искам

                         - прескачайки отвън плета.

 

                         Сънувах сънища прекрасни,

                         но сънища ли са това?

                         Отново спомените дращят

                         - на моята врата!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Янакиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...