7 сент. 2017 г., 12:29

Детско моторче

874 0 0

                                            Детско моторче, с него се движиш,

                                            по пътя други моторчета – грижи,

                                            детско моторче безкрайно послушно,

                                            сякаш спирачките ти че му гушкаш.

 

                                            Иска сестра ти но тя е момиче,

                                            има по-малко за твойта сестричка,

                                            за теб червено, за нея – зелено,

                                            други дечица от вас са смутени.       

 

                                            Много сте силни и много сте бързи,

                                            ваште моторчета колко са дръзки,

                                            пътят за вас е в момента свободен,

                                            те към победа желана ви водят.

 

                                            Е, победихте ги всички семейно,

                                            тя бе водачка и ти беше вожд,

                                            всички дечица пред вас как немеят,

                                            а след победата карате още.

 

                                            05.09.17

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Качвам мое детско стихотворение.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...