Детско стихотворение
Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката
и ударът в ръба на тротоара.
Забравяш полетите си и толкова -
на кротките деца не им се карат.
И слънцето престана да е „лукче“ -то
от джоба на небесната мантичка.
Живот с приведен гръб (какво ти случване?),
по-жалък и от просешка паничка.
Живот наум, назаем, на изплащане.
Отплесването - строго забранено!
Детето в мен стърчи до смърт уплашено -
пред фаровете му е вцепенено.
И само някъде, назад във времето,
мой тебешир чертае смело „дама“,
сандалки по асфалта скачат шеметно
и, от прозореца, ме вика мама.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
