Feb 8, 2014, 12:50 PM

Детско стихотворение 

  Poetry
1593 0 8
Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката
и ударът в ръба на тротоара.
Забравяш полетите си и толкова -
на кротките деца не им се карат.
И слънцето престана да е „лукче“ -то
от джоба на небесната мантичка.
Живот с приведен гръб (какво ти случване?),
по-жалък и от просешка паничка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Random works
: ??:??