Детско стихотворение
Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката
и ударът в ръба на тротоара.
Забравяш полетите си и толкова -
на кротките деца не им се карат.
И слънцето престана да е „лукче“ -то
от джоба на небесната мантичка.
Живот с приведен гръб (какво ти случване?),
по-жалък и от просешка паничка.
Живот наум, назаем, на изплащане.
Отплесването - строго забранено!
Детето в мен стърчи до смърт уплашено -
пред фаровете му е вцепенено.
И само някъде, назад във времето,
мой тебешир чертае смело „дама“,
сандалки по асфалта скачат шеметно
и, от прозореца, ме вика мама.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
