Остана нейде в миналото, надалече

                   оназ вълшебна, омагьосана страна...

                   Не мога да се върна, изгубих пътя вече.

                   Пълна бе тя със щастие и светлина...

                   Че там пръчката превръщаше се в кон, 

                   на който яздех буйно сред полята...

                   Дървеният стол за мене ставаше на трон,

                   бях цар на империя могъща и богата...!

                   Защо не мога, ах,  защо? Поне за миг един

                   да се завърна при теб, страна далечна и любима!

                   Времето покрива с прах твоя образ нежен, фин,

                   дори забравям, че въобще някъде те има.

                   А ти живееш в тайното ми кътче -  във сърцето,

                   слабо чувам  далечния ти, звучен глас...

                   Привнасяш вкус сладко-кисел в битието...

                   Детство мое, при теб няма да се върна вече аз!