1.05.2005 г., 14:14

Детство

1K 0 0

                    Остана нейде в миналото, надалече

                   оназ вълшебна, омагьосана страна...

                   Не мога да се върна, изгубих пътя вече.

                   Пълна бе тя със щастие и светлина...

                   Че там пръчката превръщаше се в кон, 

                   на който яздех буйно сред полята...

                   Дървеният стол за мене ставаше на трон,

                   бях цар на империя могъща и богата...!

                   Защо не мога, ах,  защо? Поне за миг един

                   да се завърна при теб, страна далечна и любима!

                   Времето покрива с прах твоя образ нежен, фин,

                   дори забравям, че въобще някъде те има.

                   А ти живееш в тайното ми кътче -  във сърцето,

                   слабо чувам  далечния ти, звучен глас...

                   Привнасяш вкус сладко-кисел в битието...

                   Детство мое, при теб няма да се върна вече аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...