7 июл. 2018 г., 22:07

Детство

469 0 0

Една сутрин се събудих и бях дете,

Баба вареше мляко за попара,

На двора кукуригаше петел.

А на мен още не ми се ставаше.

 

Една сутрин се събудих и печката гореше,

Пукаха уютно дървата, миришеше на дим.

Навън се стелеше чак до кошарите мъглата.

И целият живот изглеждаше като магия.

 

Баба щъкаше из къщи – в синя риза, кафяв сукман.

На двора кучето излайваше, блееше шарената коза.

Чайникът на печката пускаше ароматна пара.

И животът имаше вкус на мекици и липа.

 

И се заслушвах в звука на вретеното –

Баба предеше сива вълна за чорапи.

И къкреше на огъня бобената чорба.

А навън беше мъгла чак до кошарите.

 

Една сутрин се събудих и бях дете.

Не помня вчера ли беше или днес.

Не помня събудих ли се или не.

Но баба беше там, мляко вареше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...