Една сутрин се събудих и бях дете,

Баба вареше мляко за попара,

На двора кукуригаше петел.

А на мен още не ми се ставаше.

Една сутрин се събудих и печката гореше,

Пукаха уютно дървата, миришеше на дим.

Навън се стелеше чак до кошарите мъглата.

И целият живот изглеждаше като магия.

Баба щъкаше из къщи – в синя риза, кафяв сукман.

На двора кучето излайваше, блееше шарената коза.

Чайникът на печката пускаше ароматна пара.

И животът имаше вкус на мекици и липа.

И се заслушвах в звука на вретеното –

Баба предеше сива вълна за чорапи.

И къкреше на огъня бобената чорба.

А навън беше мъгла чак до кошарите.

Една сутрин се събудих и бях дете.

Не помня вчера ли беше или днес.

Не помня събудих ли се или не.

Но баба беше там, мляко вареше.