Една сутрин се събудих и бях дете,
Баба вареше мляко за попара,
На двора кукуригаше петел.
А на мен още не ми се ставаше.
Една сутрин се събудих и печката гореше,
Пукаха уютно дървата, миришеше на дим.
Навън се стелеше чак до кошарите мъглата.
И целият живот изглеждаше като магия.
Баба щъкаше из къщи – в синя риза, кафяв сукман.
На двора кучето излайваше, блееше шарената коза.
Чайникът на печката пускаше ароматна пара.
И животът имаше вкус на мекици и липа.
И се заслушвах в звука на вретеното –
Баба предеше сива вълна за чорапи.
И къкреше на огъня бобената чорба.
А навън беше мъгла чак до кошарите.
Една сутрин се събудих и бях дете.
Не помня вчера ли беше или днес.
Не помня събудих ли се или не.
Но баба беше там, мляко вареше.
© Ваня Накова Всички права запазени