7.07.2018 г., 22:07

Детство

467 0 0

Една сутрин се събудих и бях дете,

Баба вареше мляко за попара,

На двора кукуригаше петел.

А на мен още не ми се ставаше.

 

Една сутрин се събудих и печката гореше,

Пукаха уютно дървата, миришеше на дим.

Навън се стелеше чак до кошарите мъглата.

И целият живот изглеждаше като магия.

 

Баба щъкаше из къщи – в синя риза, кафяв сукман.

На двора кучето излайваше, блееше шарената коза.

Чайникът на печката пускаше ароматна пара.

И животът имаше вкус на мекици и липа.

 

И се заслушвах в звука на вретеното –

Баба предеше сива вълна за чорапи.

И къкреше на огъня бобената чорба.

А навън беше мъгла чак до кошарите.

 

Една сутрин се събудих и бях дете.

Не помня вчера ли беше или днес.

Не помня събудих ли се или не.

Но баба беше там, мляко вареше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...