Детство
Една сутрин се събудих и бях дете,
Баба вареше мляко за попара,
На двора кукуригаше петел.
А на мен още не ми се ставаше.
Една сутрин се събудих и печката гореше,
Пукаха уютно дървата, миришеше на дим.
Навън се стелеше чак до кошарите мъглата.
И целият живот изглеждаше като магия.
Баба щъкаше из къщи – в синя риза, кафяв сукман.
На двора кучето излайваше, блееше шарената коза.
Чайникът на печката пускаше ароматна пара.
И животът имаше вкус на мекици и липа.
И се заслушвах в звука на вретеното –
Баба предеше сива вълна за чорапи.
И къкреше на огъня бобената чорба.
А навън беше мъгла чак до кошарите.
Една сутрин се събудих и бях дете.
Не помня вчера ли беше или днес.
Не помня събудих ли се или не.
Но баба беше там, мляко вареше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени