Все още те усещам вътре в мене,
макар и да не си личи...
Ти беше спътник мой в игрите,
и пак те моля,остани!
Направи така,че вечно да съм малка,
да няма трудности и грижи,
а всеки ден по стръмната пързалка,
да се спускам аз със всички сили!
Моля те,не си отивай,
дай ми още само миг,
върни ми вечерите сладки,
изпълнени с вълшебен вик...
Кажи,къде останаха игрите,
дали са някъде далеч,
не искам аз да ги забравям,
остави ги да живеят вътре в мен!
Спомените вечно ще живеят,
спомени преминали в игра,
спомени изпълнени със сила,
припомняни с носталгия една!
Детство мое моля те не бягай,
копнея толкова за теб,
пак те моля с всички сили:
ДЕТСТВО ОСТАНИ ПРИ МЕН!!!
© Катерина Все права защищены
" Къде ми са детските книжки..."
Хубаво е човек да си спомня онези безгрижни години!!!
Поздрави за стиха!!!