Jun 26, 2006, 3:41 PM

Детство остани!

  Poetry
839 0 2

Все още те усещам вътре в мене,
макар и да не си личи...
Ти беше спътник мой в игрите,
и пак те моля,остани!

Направи така,че вечно да съм малка,
да няма трудности и грижи,
а всеки ден по стръмната пързалка,
да се спускам аз със всички сили!

Моля те,не си отивай,
дай ми още само миг,
върни ми вечерите сладки,
изпълнени с вълшебен вик...

Кажи,къде останаха игрите,
дали са някъде далеч,
не искам аз да ги забравям,
остави ги да живеят вътре в мен!

Спомените вечно ще живеят,
спомени преминали в игра,
спомени изпълнени със сила,
припомняни с носталгия една!

Детство мое моля те не бягай,
копнея толкова за теб,
пак те моля с всички сили:

ДЕТСТВО ОСТАНИ ПРИ МЕН!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Твоят стих ми припомни и една песничка:
    " Къде ми са детските книжки..."
    Хубаво е човек да си спомня онези безгрижни години!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Нежно!
    Запази го в спомените си.
    В реалостта -няма как да стане)
    Хареса ми

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...