ДЕТСТВОТО Е СПОМЕН САМО

Детството е спомен само,

с хубавите младини…

с времето си най-голямо

и със  безгрижните си дни!

Всичко туй остана спомен,

приказка със хепи енд,

миг в живота многотомен

който все върви със мен!

В мен е нежността на мама,

строгият ми бащин глас,

неговото силно рамо

и непреклонната му власт!

Помня грижите на мама

и всичко случващо се с нас,

и сърцето и голямо,

че бдеше винаги над нас!

Пролетите вечно сини

и огромните звезди,

залезите несравними

 пазя в своите очи!

И над мен върха „Драгойна“,

горд спокоен, величав…

Мястото му в мен остана…

Видя ли го ставам прав!

Тук се учих да обичам

и да мразя от сърце.

Горд  да съм, не коленичил,

да върша всичко с две ръце!

Селото си да обичам,

а и селския народ,

в истините да се вричам,

да не лъжа цял живот!

Но и спомени нелеки,

пазя в моето сърце…

и за спрените пътеки,

лошото и в туй селце!

С` селските ни комунисти

в лоши пътища вървях

и с помислите им нечисти

аз добре се запознах!

Нивите ни всички взеха!

Къщата ни, широк двор…

За врагове ни възприеха -

да уча разрешиха с зор!

Затуй и аз не ги обичам,

с нас правеха какво ли не?

На призивите им не тичам,

знам им мръсното пране!

Някога се бях зарекъл,

във село да не стъпя аз,

да тръгна в техните пътеки,

докато те стоят на власт!

Днеска пак съм в мойто село.

Купих нова къща аз,

срещам ги с открито чело,

 презирам ги  във този час!

О, детство мое ненагледно,

с добро и лошо съм при теб,

на новия си праг съм седнал

и чакам да се разберем!

1972 г. Петрич,1999 г. София