ДЕТСТВОТО Е СПОМЕН САМО
Детството е спомен само,
с хубавите младини…
с времето си най-голямо
и със безгрижните си дни!
Всичко туй остана спомен,
приказка със хепи енд,
миг в живота многотомен
който все върви със мен!
В мен е нежността на мама,
строгият ми бащин глас,
неговото силно рамо
и непреклонната му власт!
Помня грижите на мама
и всичко случващо се с нас,
и сърцето и голямо,
че бдеше винаги над нас!
Пролетите вечно сини
и огромните звезди,
залезите несравними
пазя в своите очи!
И над мен върха „Драгойна“,
горд спокоен, величав…
Мястото му в мен остана…
Видя ли го ставам прав!
Тук се учих да обичам
и да мразя от сърце.
Горд да съм, не коленичил,
да върша всичко с две ръце!
Селото си да обичам,
а и селския народ,
в истините да се вричам,
да не лъжа цял живот!
Но и спомени нелеки,
пазя в моето сърце…
и за спрените пътеки,
лошото и в туй селце!
С` селските ни комунисти
в лоши пътища вървях
и с помислите им нечисти
аз добре се запознах!
Нивите ни всички взеха!
Къщата ни, широк двор…
За врагове ни възприеха -
да уча разрешиха с зор!
Затуй и аз не ги обичам,
с нас правеха какво ли не?
На призивите им не тичам,
знам им мръсното пране!
Някога се бях зарекъл,
във село да не стъпя аз,
да тръгна в техните пътеки,
докато те стоят на власт!
Днеска пак съм в мойто село.
Купих нова къща аз,
срещам ги с открито чело,
презирам ги във този час!
О, детство мое ненагледно,
с добро и лошо съм при теб,
на новия си праг съм седнал
и чакам да се разберем!
1972 г. Петрич,1999 г. София
© Христо Славов Всички права запазени