4.03.2014 г., 21:42

Детството е спомен само

482 0 0

 

ДЕТСТВОТО Е СПОМЕН САМО

 

Детството е спомен само,

с хубавите младини…

с времето си най-голямо

и със  безгрижните си дни!

 

Всичко туй остана спомен,

приказка със хепи енд,

миг в живота многотомен

който все върви със мен!

 

В мен е нежността на мама,

строгият ми бащин глас,

неговото силно рамо

и непреклонната му власт!

 

Помня грижите на мама

и всичко случващо се с нас,

и сърцето и голямо,

че бдеше винаги над нас!

 

Пролетите вечно сини

и огромните звезди,

залезите несравними

 пазя в своите очи!

 

И над мен върха „Драгойна“,

горд спокоен, величав…

Мястото му в мен остана…

Видя ли го ставам прав!

 

Тук се учих да обичам

и да мразя от сърце.

Горд  да съм, не коленичил,

да върша всичко с две ръце!

 

Селото си да обичам,

а и селския народ,

в истините да се вричам,

да не лъжа цял живот!

 

Но и спомени нелеки,

пазя в моето сърце…

и за спрените пътеки,

лошото и в туй селце!

 

С` селските ни комунисти

в лоши пътища вървях

и с помислите им нечисти

аз добре се запознах!

 

Нивите ни всички взеха!

Къщата ни, широк двор…

За врагове ни възприеха -

да уча разрешиха с зор!

 

Затуй и аз не ги обичам,

с нас правеха какво ли не?

На призивите им не тичам,

знам им мръсното пране!

 

Някога се бях зарекъл,

във село да не стъпя аз,

да тръгна в техните пътеки,

докато те стоят на власт!

 

Днеска пак съм в мойто село.

Купих нова къща аз,

срещам ги с открито чело,

 презирам ги  във този час!

 

О, детство мое ненагледно,

с добро и лошо съм при теб,

на новия си праг съм седнал

и чакам да се разберем!

 

1972 г. Петрич,1999 г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...