25 окт. 2008 г., 11:56

Девет са

1.2K 0 16

                                                                                                                                                    На Ивчо:)

 

Познавам те от много много малка.

Познавам те по сините ти устни.

Познах те и сега.

Познавам всякога,

когато си пред мен.

Така разлистен.

 

Обичам те.

От цяла тиха вечност.

Позна ли ме?
Усмихната различно.

Изплаших те.

И много ми е мъчно.

Крадат ми от лицата.

Всички.

 

Дори и днес...

Боли ме да пилеят.

Но ти си тук.

Предпризрачен и снежен.

Целувам те.

След месеците (девет)

настръхнала съм цялата

от нежност.

 

И е неземно.

(Нека ме ограбят.)

Последна ще съм.

Твоята последна.

Броих си и лицата. Девет са.

След цяла вечност с тебе

все са девет...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...