Девет са
На Ивчо:)
Познавам те от много много малка.
Познавам те по сините ти устни.
Познах те и сега.
Познавам всякога,
когато си пред мен.
Така разлистен.
Обичам те.
От цяла тиха вечност.
Позна ли ме?
Усмихната различно.
Изплаших те.
И много ми е мъчно.
Крадат ми от лицата.
Всички.
Дори и днес...
Боли ме да пилеят.
Но ти си тук.
Предпризрачен и снежен.
Целувам те.
След месеците (девет)
настръхнала съм цялата
от нежност.
И е неземно.
(Нека ме ограбят.)
Последна ще съм.
Твоята последна.
Броих си и лицата. Девет са.
След цяла вечност с тебе
все са девет...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
