7 авг. 2008 г., 20:20

* * * 

  Поэзия
869 0 10

Вятърът минава

нежно покрай мен,

вече отминава

слънчевият ден.

Скоро ще се спусне

тихо и нощта,

носеща забрава

в свойта тишина.

Уморено даже

времето ще спре,

ще заспят вълните

в тихото море.

Пътят прашен

ще остане сам,

само нощни сенки

ще танцуват там.

Кротко и при мене

сънят ще долети,

после ще затвори

моите очи.

И така полека

в нощната тъма

някъде далеко

ще се понеса.

Вятърът ще шепне

сякаш притеснен

и ще изтрие всички

празни чувства в мен.

17.07.99

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??