* * *
Вятърът минава
нежно покрай мен,
вече отминава
слънчевият ден.
Скоро ще се спусне
тихо и нощта,
носеща забрава
в свойта тишина.
Уморено даже
времето ще спре,
ще заспят вълните
в тихото море.
Пътят прашен
ще остане сам,
само нощни сенки
ще танцуват там.
Кротко и при мене
сънят ще долети,
после ще затвори
моите очи.
И така полека
в нощната тъма
някъде далеко
ще се понеса.
Вятърът ще шепне
сякаш притеснен
и ще изтрие всички
празни чувства в мен.
17.07.99
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
