6 февр. 2006 г., 19:15

Диалог със себе си

880 0 6

  ДИАЛОГ СЪС СЕБЕ СИ

 

Дойдох при тебе да си поговорим.

Не се усмихвай там загадъчно,

аз знам, че ти не си това,

което може  би съм аз.

Очите ти са същите и дрехите са моите,
но ти си друга -

по-добрата си
и хокаш ме усърдно всеки път

Дойдох да поговориме за другия,

за онзи, който толкова харесвам аз.

Ах, да, напомняш ми годините

и хитро се усмихваш при това!

Ах, да, било ми време

да престана да се влюбвам

и да въздишам всеки ден!

Недей така –
познавам по очите ти,

че го харесваш много ти дори!

Защо ли виждам по лицето ти

издайническите сълзи?!

Не ме моли!

От него няма да отстъпя

и сантиметърче дори!

Ти остани си в огледалото!

Аз тръгвам.

Казвам ти довиждане!

А запомни -

ТОЙ ще стои в сърцето ми,

дори когато много ме боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна идея, Елена, и много добър стих. Много ми харесва!
  • Благодаря ви, приятели, ако случайно пак погледнете, ще видите, че съм го изменила, но това беше нарочно така - нали аз съм лошата. БЛАГОДАРЯ!
  • И аз мисля, че това "Чао" развала донякъде впечатлението.
    Може да бъде примерно така: "Аз тръгвам, а пък ти помни - "...
  • Много ми харесва.Можеби трябва по-често да водим диалог със себе си..
  • Хубаво ще е всеки от нас да има това свое огледало- тръгвайки да преброи до 100! Поздравления за автора.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...