6.02.2006 г., 19:15

Диалог със себе си

885 0 6

  ДИАЛОГ СЪС СЕБЕ СИ

 

Дойдох при тебе да си поговорим.

Не се усмихвай там загадъчно,

аз знам, че ти не си това,

което може  би съм аз.

Очите ти са същите и дрехите са моите,
но ти си друга -

по-добрата си
и хокаш ме усърдно всеки път

Дойдох да поговориме за другия,

за онзи, който толкова харесвам аз.

Ах, да, напомняш ми годините

и хитро се усмихваш при това!

Ах, да, било ми време

да престана да се влюбвам

и да въздишам всеки ден!

Недей така –
познавам по очите ти,

че го харесваш много ти дори!

Защо ли виждам по лицето ти

издайническите сълзи?!

Не ме моли!

От него няма да отстъпя

и сантиметърче дори!

Ти остани си в огледалото!

Аз тръгвам.

Казвам ти довиждане!

А запомни -

ТОЙ ще стои в сърцето ми,

дори когато много ме боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна идея, Елена, и много добър стих. Много ми харесва!
  • Благодаря ви, приятели, ако случайно пак погледнете, ще видите, че съм го изменила, но това беше нарочно така - нали аз съм лошата. БЛАГОДАРЯ!
  • И аз мисля, че това "Чао" развала донякъде впечатлението.
    Може да бъде примерно така: "Аз тръгвам, а пък ти помни - "...
  • Много ми харесва.Можеби трябва по-често да водим диалог със себе си..
  • Хубаво ще е всеки от нас да има това свое огледало- тръгвайки да преброи до 100! Поздравления за автора.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...