Диапазон на преживяването
(В три части)
І.
Жената смело маската си смъкна
Лъки:
-Каква е тази в нас умора-
чух от тебе странни думи,
а срещата ни с тези хора
бе пълна с всякакви зулуми?!
Мо:
-
Душите им – обезобразенисъдбата си с мене споделиха-
преживяват се като сразени
и мъка с мене разделиха.
Лъки:
-Жената смело маската си смъкна-
разказа плахо случките нелепи,
а след това решително замлъкна
под напора на спомени свирепи.
Мо:
-Мъжът пък, с изрази отбрани,
признаваше поредица от блудства,
а в думите му неразбрани
личеше, че отсъстват вече чувства.
Лъки:
-С готовност обвиниха всички,
а злото в тях е с корени,
припламвящо като осички
в разказаните плахо спомени.
Мо:
-Общуването с тях ми беше мъчно
и съпреживяването сам го спрях,
че в излъчването злъчно
кармата им аз детайлно разбрах.
Лъки:
-Така е Мо, позицията им жалка,
прелива с програми навни,
а двамата са в залъгалка,
която прави ги противни.
Мо:
-Жената сподели реална болка,
получена от лошите момчета
и мъчи се в нова обиколка
над разхвърляните й парчета.
Таи в душата си омраза,
но също и живота преобръща-
затуй кармичната зараза
във негативността я връща.
Лъки:
-При него пък, цари мъртвило
от закърнели вече грехове-
сластта му е единствено светило,
което буди хлад и страхове.
Но виж, при нея, може би, ще мога
да използвам порива на смелостта
и чрез терапията ни строга
да отхвърлиме от нея горестта.
Мо:
-Но тя е Лъки, завистлива,
готова от насладите да граби,
а стори ми се, че е справедлива-
задръстена и с нерви слаби.
Чрез мълчанието се прикрива-
в навика порочен все да пада
и користта се в нея впива,
от което нежността й страда.
Лъки:
-Чувствата си тя не е убила,
но в живота от приятели
само мъката е съхранила,
че сред тях е имало предатели.
И със самочувствие на жертва,
грее в нея мъничка надежда,
преживявайки се като мъртва
и денят й до това се свежда.
Мо:
-Житието грубо и цинично
прави тъй, че щастието бяга
и от преживяване трагично
нещо в душата все я стяга.
Ще говорим ясно, не приспивно
за процес, касаещ тези двама,
тръгвайки от чувството невинно,
греещо у тази мила дама.
ІІ.
Съзрял си в мене и жената
Той:
-За тебе мисля трезво,
превръщайки те в мечта
,а туй така е влезло
в общуването, в речта,
че прави ни приятели-
не можеме един без друг:
станахме ваятели-
не сме съпруга и съпруг…
Тя:
-Защо тогава ме залюби?
Спокойствието ми накърни-
приятелството ни загуби,
а себе си навярно нарани?
Той:
-Но как кажи ми е възможно
да правим с тебе чудеса,
а питането ти тревожно, сложно
ни оглупява – истински деца?
Тя:
-Изпадна лесно във заблуда,
че искам само твоята душа,
а мен помисли ме за луда,
наивна, глупава жена?!
Словата ти ми носят болка,
открили спомена ми тъжен
и тъй, в безкрайна обиколка,
помисли, че си с нещо длъжен.
А аз прекрасно те разбирам-
криле ти дадох да летим,
но имам право да избирам:
не искам двама да скърбим!
Той:
-Процеса точно обясняваш-
изпитвам женската ти воля,
но трябва и да настояваш:
да спреш с предишната неволя!?
Тя:
-Вярно е, но стига с детски сън!
Защо така се заблуждаваш?
Мелодията на този звън
самият ти не заслужаваш?!
Съзрял си в мене и жената,
а аз ти казвам ясно:”Престани!”
с надлъгването в играта
животът връзката ще забрани!?
ІІІ.
Поиска душата ми
Поиска душата ми
хей така –
от завист,
готова за болката на имането,
но не и за откровението на думите ми
и именно защото не си любов,
грешиш на всяка крачка,
а усмивката ти е изкривена,
защото е плод
на лицемерието ти,
но всичко това
ти не можеш
и да го обясниш
и вместо воля,
ми предлагаш
рафинирания си инат,
използващ аргумента
на сълзите
и паравана на неразбирането,
чрез който изместваш въпроса
от имането към успеха,
а нажежената до бяло злоба,
преминава в настъпление
чрез обвинение в самоизмама,
с цел да се постигне развръзка
от позицията на благовидните препоръки
за спиране на играта,
но и от позицията
на категоричната заплаха
да се заличи
и забрави
злощастната манипулация,
но ролята
на посредниците в любовта,
като правило,
си остава незавидна,
а аз те питам
как е възможно
да загубиш това,
което не си притежавал?
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Добре, но все пак сме в сайт за литература, нали?!
-
След този твой коментар, ще си замълча, защото нещата ще се задълбочават и ще се достигне до индивидуализиране и излизане от анонимноста на героя, а това вече е специфично и се знае само от участвалите в конкретното случване.
Твоето развиване на образа е непознато за мен и не мога да дам мнение за него.
Поздрав Валери. -
Въпросът за тълкуването е фундаментален в литературата. Ти повдигаш този въпрос и се опитваш да му дадеш решение като твърдиш, че един текст може да има резлични тълкувания, което реално е така, но правилното тълкуванене е едно. Въпросът е в това, че аз не тълкувам един или друг текст, защото тогава бих изрично посочил това, а създавам нова предметна област на интерпретацията за която са ми послужили едни или други процеси, посочени от този или онзи автор, когото пък аз посочвам, за да приповдигна, че ми е дал някакъв повод или съм имал предвид нещо казано от него. Ако въпросът се свежда до тълкуване, тогава предметната област остава една и съща, а различните позиции са израз на различните тълкунавия.
Част трета на тази творба формира образа на герой, който изразява различна позиция от тази, която ти си развила в твоята творба, в която неговият образ е останал неразвит.
Поздрав! -
Едно от съществените неща тук е това, че върху един текст може да има много, при това коренно различни тулкувания (въпрос на виждане и нагласа зависещ от индивидуалността на всеки), затова и диапазона е обемист.
При моя коментар няма усилие, а желание да споделя как аз тълкувам написаното от теб.
Това до голяма степен означава , че не във всеки текст се препокрива идеята на автора и тълкуване на четящия.
Поздрав отново. -
Така е Анета! Чрез този текст е показан широкия дипазон на преживяването, доколкото съм успял разбира се, но нека да поясня:
1. От една поетеса видях текст от две части в силно песимистичен дух и аз, да не съм по-назад - хоп, три части?!
2. От теб видях текст, чрез който снемаш анонимността на съдържанието и аз - хоп, да не съм по-назад, написах текст с реално съдържание, показвайки двете страни на преживяването.
3. Но моят опит придоби цялостност в съавторството ми с Лъки и аз - хоп, цялата история я прокарах през нашите отношения, които имат и своята сложност, развита в този текст.
Благодаря за усилието да коментираш и за повода, който ми даде със своето откровение.
Поздрав! -
Да, Лъки! Благодаря!
Поздрав! -
От третата част съм объркана.
Лирическата е поискала душата на лирическия, без любов и с лицемерие, с инат и злоба, с манипулация ... ами това е недопустимо, зла жена.
Не бих желала да коментирам поведението и защото го осъждам, но последните думи в творбата ти са това което ме подтикна къв коментар.
Тук е объркването ... тя е тази която е пожелала, но не е получила ... , тя е тази която е била в ролята на злодей ... защо тогава се търси отговора на въпроса накрая и от кого.
Поздрав и усмивка за творбата в три части. -
Във втората част, долавям препратка към мой текст, но с малко променен сюжет и други желания от двамата лирически герои.
Отново се долавя желание за непозволената любов, но тук нещата са едностранни (единия явно е преминал линията определяща разграничаването между приятелство и ... нещо по огнено). Стигне ли се до там, приятелството не е възможното преживяване вече, винаги ще има преграда между тях заради моментния порив макар и неволен в единия от двамата. -
Диапазоните на преживяването са много големи и обширни.
Валери позволи ми да го разгледам в трите му части отделно.
В първата част си показал сюжет от който аз улавям колко тежко и болезнено е преживяването и за двамата лирически герои.
Те са избрали пътя и са го извървяли, ще носят спомените завинаги, но и вината си за преживяното от тях.
Това преживяване аз го виждам като грях от непозволената любов, ако е така то вината я има и трябва да се поеме. -
Мо, ти изглегжда, преди Нова Година, си решил да обобщиш опита си ?
Поздрав!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав!