21 февр. 2010 г., 20:10

Дихание... 

  Поэзия » Другая
672 0 5

Пресичам Пътища несбъднати...

Рисувам облаци, изпълнени със Звук...

Летя из нарисуваните Космоси

И нося със  крилете си

Любовен Вкус!

 

Играя ШАХ със Самотата в Тъмното...

Танцувам в странен Водевил...

Танцуващ  Водевил - осмиващ Грозното...

Живеещ в НИЧИИ Съдби...

 

И скитам под Небето вдлъбнато...

И нося на Сърцето си Любовен Щрих!

Летя из нарисуваните Космоси...

Рисувам Облаци, изпълнени със Вик!

 

И Дишат Чувствата ми в лилаво...

Душата стича се от плахите очи...

Усмихва се лицето ми, докоснато

от Устните, родили този лилав стих...

 

Пресичам Пътища Несбъднати

и нося на лицето си

ЛЮБОВЕН ЛИК!

И ДИШАТ Чувствата ми, втъкнати

в криле - Душа и бронзов Пух...

 

 

Там!

 

НЯКОГА...

ДУШАТА МИ ТАНЦУВАЛА!

Но не в злокобен водевил...

И в празничен венец била заплитана...

Вълнувала чрез своя Чародеен Вкус...

 

ТАМ!

 

НЯКОГА!

В Крилете Плувало Дихание - рисуван звук...

А в Самотата Дишало прозрение

за Сбъднатост и ПЪТ!

 

21.02.2010 г

Л- Е

 

 

http://www.vbox7.com/play:858c1e09

 

 

© Л-Е Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??