Дихание...
Пресичам Пътища несбъднати...
Рисувам облаци, изпълнени със Звук...
Летя из нарисуваните Космоси
И нося със крилете си
Любовен Вкус!
Играя ШАХ със Самотата в Тъмното...
Танцувам в странен Водевил...
Танцуващ Водевил - осмиващ Грозното...
Живеещ в НИЧИИ Съдби...
И скитам под Небето вдлъбнато...
И нося на Сърцето си Любовен Щрих!
Летя из нарисуваните Космоси...
Рисувам Облаци, изпълнени със Вик!
И Дишат Чувствата ми в лилаво...
Душата стича се от плахите очи...
Усмихва се лицето ми, докоснато
от Устните, родили този лилав стих...
Пресичам Пътища Несбъднати
и нося на лицето си
ЛЮБОВЕН ЛИК!
И ДИШАТ Чувствата ми, втъкнати
в криле - Душа и бронзов Пух...
Там!
НЯКОГА...
ДУШАТА МИ ТАНЦУВАЛА!
Но не в злокобен водевил...
И в празничен венец била заплитана...
Вълнувала чрез своя Чародеен Вкус...
ТАМ!
НЯКОГА!
В Крилете Плувало Дихание - рисуван звук...
А в Самотата Дишало прозрение
за Сбъднатост и ПЪТ!
21.02.2010 г
Л- Е
http://www.vbox7.com/play:858c1e09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Л-Е Всички права запазени
