Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
11 сент. 2019 г., 21:23

Диханието Божие 

  Поэзия » Другая
648 1 2

От древни времена обречен е поетът

с перо да разравя истини сред огън.

Поривът - пламък до връх го извежда,

духът му заледен завлича го в бездна.

 

От дъно низко поетът изравя бисери.

Освен с криле Бог го е дарил и с хриле.

Дали по света живее същество друго –

във вода да плува и да лети в небето?

 

С разпятие неотменно Бог обича поета.

Падне ли мрак, постила му лунна пътека.

Приканва понякога и лукавия да му е гост,

да знае кой разпнал Безгрешния на Кръст.

 

Танцът словесен нима е дихание Божие?

Ронят се рими от пламтящо оперение.

Да изваеш душа в стих не е занаят,

а докосване след жажда до Светия Граал.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, г-н Станев! Животът не е поезия, но поезията е необходимост и условие да го изживяваме всеки ден мъничко по-поетично.
  • Поезията е есенцията на живота.
    Поздравления,Гюлсер!
Предложения
: ??:??