Диханието Божие

11.09.2019 г., 21:23 ч.

Поезия » Друга

649 1 2

От древни времена обречен е поетът

с перо да разравя истини сред огън.

Поривът - пламък до връх го извежда,

духът му заледен завлича го в бездна.

От дъно низко поетът изравя бисери.

Освен с криле Бог го е дарил и с хриле.

Дали по света живее същество друго –

във вода да плува и да лети в небето?

С разпятие неотменно Бог обича поета.

Падне ли мрак, постила му лунна пътека.

Приканва понякога и лукавия да му е гост,

да знае кой разпнал Безгрешния на Кръст.

Танцът словесен нима е дихание Божие?

Ронят се рими от пламтящо оперение.

Да изваеш душа в стих не е занаят,

а докосване след жажда до Светия Граал.

Самадхи

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2019-09-15T17:59:11+03:00

Благодаря, г-н Станев! Животът не е поезия, но поезията е необходимост и условие да го изживяваме всеки ден мъничко по-поетично.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-09-12T09:49:02+03:00

Поезията е есенцията на живота.
Поздравления,Гюлсер!