Диханието Божие
От древни времена обречен е поетът
с перо да разравя истини сред огън.
Поривът - пламък до връх го извежда,
духът му заледен завлича го в бездна.
От дъно низко поетът изравя бисери.
Освен с криле Бог го е дарил и с хриле.
Дали по света живее същество друго –
във вода да плува и да лети в небето?
С разпятие неотменно Бог обича поета.
Падне ли мрак, постила му лунна пътека.
Приканва понякога и лукавия да му е гост,
да знае кой разпнал Безгрешния на Кръст.
Танцът словесен нима е дихание Божие?
Ронят се рими от пламтящо оперение.
Да изваеш душа в стих не е занаят,
а докосване след жажда до Светия Граал.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
