2 апр. 2008 г., 19:23

Дилема

641 0 2
Гледам напред  -към бездънното нищо,
там, където празнотата се дави в мрак,
там, където напълно ново е всичко,
където дори спомените не горчат.
Вървя напред, но знам, че този път е измама.
Ала ако се обърна, отново ще срещна теб.
Как да не продължа, как да не остана?
Дори със затворени очи виждам твоя силует.
Хиляди пъти вече те загубих,
тъй че свиках със това...
Но не мога да не се сбогувам,
за последно губя те сега.
Да се сбогувам с теб, сили нямам да го поискам.
Ако си тръгна без сбогом, ще се погубя.
Този сблъсък така ме притиска,
но знам, че за последен път те губя...
Гледам напред с отчайващ поглед
и не знам накъде да поема.
И с теб, и без теб аз не мога.
Това е най-коварната дилема...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...