Гледам напред  -към бездънното нищо,
там, където празнотата се дави в мрак,
там, където напълно ново е всичко,
където дори спомените не горчат.
Вървя напред, но знам, че този път е измама.
Ала ако се обърна, отново ще срещна теб.
Как да не продължа, как да не остана?
Дори със затворени очи виждам твоя силует.
Хиляди пъти вече те загубих,
тъй че свиках със това...
Но не мога да не се сбогувам,
за последно губя те сега.
Да се сбогувам с теб, сили нямам да го поискам.
Ако си тръгна без сбогом, ще се погубя.
Този сблъсък така ме притиска,
но знам, че за последен път те губя...
Гледам напред с отчайващ поглед
и не знам накъде да поема.
И с теб, и без теб аз не мога.
Това е най-коварната дилема...