28 дек. 2011 г., 13:31

Дилема

565 0 0

ДИЛЕМА!


Животът сякаш че е спрял.
Проблема търся аз във всеки досега.
И как така досега не съм разбрал,
че в мен таи се таз вина.

 

И тръгвам днес директно през града.
Търся щастието и късмета си отново.
Ще чукам на врата след врата.
Не искам вече всичко наготово.

 

Бушуват бури, страсти и дилеми
към всички, как да стана по-добър?
Не искам вече никакви проблеми.
Подарявам ги на всеки без кахър.

 

Днес ще срещна нови хора.
Днес животът ми ще бъде друг.
В приятели намирам аз опора,
на всичките ми врагове - напук.

 

Ще дойде някога и бездиханният ми миг
и може би тогаз ще осъзная,
че нещо лошо, ако е останало в мен,
ще бъде вече късно аз да се разкая.

 

                            В. Ванков, написано на 14.12.2011г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Ванков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...