28.12.2011 г., 13:31

Дилема

559 0 0

ДИЛЕМА!


Животът сякаш че е спрял.
Проблема търся аз във всеки досега.
И как така досега не съм разбрал,
че в мен таи се таз вина.

 

И тръгвам днес директно през града.
Търся щастието и късмета си отново.
Ще чукам на врата след врата.
Не искам вече всичко наготово.

 

Бушуват бури, страсти и дилеми
към всички, как да стана по-добър?
Не искам вече никакви проблеми.
Подарявам ги на всеки без кахър.

 

Днес ще срещна нови хора.
Днес животът ми ще бъде друг.
В приятели намирам аз опора,
на всичките ми врагове - напук.

 

Ще дойде някога и бездиханният ми миг
и може би тогаз ще осъзная,
че нещо лошо, ако е останало в мен,
ще бъде вече късно аз да се разкая.

 

                            В. Ванков, написано на 14.12.2011г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ванков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...