29 мар. 2024 г., 06:19

Дилема

692 0 0

Д И Л Е М А

 

Всички ние лека-полека

пътуваме към неизбежна дилема...

Като възможност това е отдавна предречено

и неизбежно е,ако в ръце не се вземем.

 

Мантията е под напор от вътре,

който сама си създава,

под нея магмата тръпне,

що е тя оседлала.

 

Ежедневно от Космоса милиарди тонове прах

увеличават Земната маса,

от фотосинтезата материализираната Светлина   

и тя за статуквото на масата допринася.

 

Доказателство са археологичните пластове

подредени в периодични времеви коти,

свидетели на Времена мрачни и на Проблясъци,

разпределящи генетичните квоти.

 

Постепенно Луната се отдалечава

в малко по-забавена орбита,

под Мантията по зловещо тръпне Магмата,

Земетръсите в магнитути по-мощни се пробват.

 

Помпи се Атмосферата със Енергия

и с газове-катализатори на Глобално Затопляне,

хората затъваме в нечовешките прения,

след които накрая навеки всички ще кротнем.

 

Неуправляема политика-Анархия...

Агресивни Природни процеси...

Невежеството брутално на Мафията

ще ни захвърли в Глобална Ексцесия.

 

По-гъвкава и нестабилна

става почвата под нозете ни,

от растящата Маса черпеща Сила,

постоянно намаляват нашите протекции.

 

Скоро не започнем ли да изнасяме

част от Земната маса във Космоса,

съществуването ни ще става все по-опасно,

не овладеем ли Енергийните Лостове.

 

Парадигмата за тази концепция

не вкарвам в този контекст просто така,

за меродавност нямам претенции,

но имам предчувствието за приближаващата беля.

 

Рано или късно тези натрупвания

ще променят качеството и характера на събитията!

За нашите сили са мащабите крупни,

но лъжите са само с ефимерни покрития.

 

26.03.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....