29 мар. 2024 г., 06:19

Дилема

695 0 0

Д И Л Е М А

 

Всички ние лека-полека

пътуваме към неизбежна дилема...

Като възможност това е отдавна предречено

и неизбежно е,ако в ръце не се вземем.

 

Мантията е под напор от вътре,

който сама си създава,

под нея магмата тръпне,

що е тя оседлала.

 

Ежедневно от Космоса милиарди тонове прах

увеличават Земната маса,

от фотосинтезата материализираната Светлина   

и тя за статуквото на масата допринася.

 

Доказателство са археологичните пластове

подредени в периодични времеви коти,

свидетели на Времена мрачни и на Проблясъци,

разпределящи генетичните квоти.

 

Постепенно Луната се отдалечава

в малко по-забавена орбита,

под Мантията по зловещо тръпне Магмата,

Земетръсите в магнитути по-мощни се пробват.

 

Помпи се Атмосферата със Енергия

и с газове-катализатори на Глобално Затопляне,

хората затъваме в нечовешките прения,

след които накрая навеки всички ще кротнем.

 

Неуправляема политика-Анархия...

Агресивни Природни процеси...

Невежеството брутално на Мафията

ще ни захвърли в Глобална Ексцесия.

 

По-гъвкава и нестабилна

става почвата под нозете ни,

от растящата Маса черпеща Сила,

постоянно намаляват нашите протекции.

 

Скоро не започнем ли да изнасяме

част от Земната маса във Космоса,

съществуването ни ще става все по-опасно,

не овладеем ли Енергийните Лостове.

 

Парадигмата за тази концепция

не вкарвам в този контекст просто така,

за меродавност нямам претенции,

но имам предчувствието за приближаващата беля.

 

Рано или късно тези натрупвания

ще променят качеството и характера на събитията!

За нашите сили са мащабите крупни,

но лъжите са само с ефимерни покрития.

 

26.03.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....