Диша

27 авг. 2008 г., 20:46

Поэзия

447 0 2

Диша

Диша. Сърцето и. Диша. Не спира

да диша. И малко задъхва се само,

понякога плаче, за малко умира,

но пак се усмихва и тайно пак диша.

Нечуто се чувства сърцето, но диша.

Опитва да помни, но после забравя,

че някой го слуша. И тъжно въздиша.

Понякога радва се, но си прощава...

Но дишай, сърце, тя дъха ти ще вземе,

с дъха си в очите и смях ще изпишеш.

От твоя дъх лесно тя дъх ще поеме.

А после, сърце, няма нужда да дишаш.