Диша
Диша. Сърцето и. Диша. Не спира
да диша. И малко задъхва се само,
понякога плаче, за малко умира,
но пак се усмихва и тайно пак диша.
Нечуто се чувства сърцето, но диша.
Опитва да помни, но после забравя,
че някой го слуша. И тъжно въздиша.
Понякога радва се, но си прощава...
Но дишай, сърце, тя дъха ти ще вземе,
с дъха си в очите и смях ще изпишеш.
От твоя дъх лесно тя дъх ще поеме.
А после, сърце, няма нужда да дишаш.
© Владислава Генова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
