Диша
Диша
Диша. Сърцето и. Диша. Не спира
да диша. И малко задъхва се само,
понякога плаче, за малко умира,
но пак се усмихва и тайно пак диша.
Нечуто се чувства сърцето, но диша.
Опитва да помни, но после забравя,
че някой го слуша. И тъжно въздиша.
Понякога радва се, но си прощава...
Но дишай, сърце, тя дъха ти ще вземе,
с дъха си в очите и смях ще изпишеш.
От твоя дъх лесно тя дъх ще поеме.
А после, сърце, няма нужда да дишаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
