Този въздух, пропит от поредно отровно зловоние,
е отдавна продаден на черно, под нечия маса.
Политикът днес пита, но пита ли всъщност? – какво ни е.
Политикът отбива въпроси. Министър от класа.
А небето е паднало в нечий джоб – много дълбоко!
И във въздуха – мъничка глътчица – плуват удавници!
Дишай, Разграде! Днес пак, за сетен път, взе си оброка –
но от сламката твоя множи се сено с тлъсти надници.
Този въздух, ще питате, колко пък скъпо да струва?
Та не е ли нормално понякога тъй да мирише?
Струва много, повярвайте – болест за цяр не хитрува.
Струва цяло небе, щом децата на Разград го дишат.