Дишай
Дишай
Поеми си дъх и тръгвай без милост.
Обърни се и тихо в нощта ти пак потъни.
Аз ще те гледам, ала не със онази унилост.
Просто тръгни си и въздух вдъхни.
Аз също гърдите си с дъх ще издигна,
когато свирепият здрач те стопи...
Тихо тръгни си, преди и да мигна!
Дълбоко ще дишам... Ще паднат звезди...
И вървейки по пътя си стръмен, ти дишай!
Въздух ще реже отново сърцата, ти знай...
Нашто дихание ний задушихме... Издишай...
Тихо тръгни си, преди да сме сложили край...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дани Иванова Все права защищены
