Дишай
Дишай
Поеми си дъх и тръгвай без милост.
Обърни се и тихо в нощта ти пак потъни.
Аз ще те гледам, ала не със онази унилост.
Просто тръгни си и въздух вдъхни.
Аз също гърдите си с дъх ще издигна,
когато свирепият здрач те стопи...
Тихо тръгни си, преди и да мигна!
Дълбоко ще дишам... Ще паднат звезди...
И вървейки по пътя си стръмен, ти дишай!
Въздух ще реже отново сърцата, ти знай...
Нашто дихание ний задушихме... Издишай...
Тихо тръгни си, преди да сме сложили край...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Иванова Всички права запазени
