Дишай
Поеми си дъх и тръгвай без милост.
Обърни се и тихо в нощта ти пак потъни.
Аз ще те гледам, ала не със онази унилост.
Просто тръгни си и въздух вдъхни.
Аз също гърдите си с дъх ще издигна,
когато свирепият здрач те стопи...
Тихо тръгни си, преди и да мигна!
Дълбоко ще дишам... Ще паднат звезди...
И вървейки по пътя си стръмен, ти дишай!
Въздух ще реже отново сърцата, ти знай...
Нашто дихание ний задушихме... Издишай... ...