10 oct 2007, 16:20

Дишай 

  Poesía
717 0 5
 

                          Дишай


Поеми си дъх и тръгвай без милост.

Обърни се и тихо в нощта ти пак потъни.

Аз ще те гледам, ала не със онази унилост.

Просто тръгни си и въздух вдъхни.


Аз също гърдите си с дъх ще издигна,

когато свирепият здрач те стопи...

Тихо тръгни си, преди и да мигна!

Дълбоко ще дишам... Ще паднат звезди...


И вървейки по пътя си стръмен, ти дишай!

Въздух ще реже отново сърцата, ти знай...

Нашто дихание ний задушихме... Издишай...

Тихо тръгни си, преди да сме сложили край...

© Дани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силна си!Обичам силни хора!: >>>
  • Хмм точно сега имам нужда да дишам дълбоко и наистина ми хареса стиха, браво!
  • С дъх цяла ме изпълвай лудо,
    а аз ще дишам без да се събудя...
    ...
    Ей такива ги провокира в мен... Поздрави!
  • Браво, Дани! Поздрав за хубавия стих! Харесва ми стилът ти!
  • Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??