Дива орхидея
Ще те попитам - как да проумея
колко е далечна близостта?
В реално време двамата живеем,
а нереална ни е любовта.
Вечер двама ни една луна огрява.
Не са еднакви нашите лица,
усмивката във тебе съживява,
а в моите очи блести сълза.
И слънцето едно е уж за двама,
но теб те гали, мен пък ме гори.
В живота ли е цялата измама,
неразгадала земните ни дни?
Питанките впиват се двуостри.
Без отговори трябва да живея.
Най-сложните неща са много прости,
като цвета на дива орхидея.
Само ароматът да ме пръсне
и мисълта отвежда ме при нея.
Образът божествено възкръсва.
Ти си тази дива орхидея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
