1 мая 2009 г., 01:40

Дива орхидея 

  Поэзия
3061 1 15

Ще те попитам - как да проумея
колко е далечна близостта?
В реално време двамата живеем,
а нереална ни е любовта.

Вечер двама ни една луна огрява.
Не са еднакви нашите лица,
усмивката във тебе съживява,
а в моите очи блести сълза. 

И слънцето едно е уж за двама,
но теб те гали, мен пък ме гори.
В живота ли е цялата измама,
неразгадала земните ни дни?

Питанките впиват се двуостри.
Без отговори трябва да живея.
Най-сложните неща са много прости,
като цвета на дива орхидея.

Само ароматът да ме пръсне
и мисълта отвежда ме при нея.
Образът божествено възкръсва.
Ти си тази дива орхидея.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??